когато зачена идеите си
от нищото
когато снеса думите си
от нищото
когато покълна от текста си
когато се излюпя от творбата си
тогава ще израсте името ми
от нищото
тогава в deLIREium
ще раздавам плодовете си
ще разпадам егото си
ще се клонирам
ще играя commedia dell’arte или театър на абсурда
ще разпръсквам семена кълнове и спори
ще разрушавам структурата на съзнанието си
ще заключвам тайните си в кули
ще окопая себе си в крепости
ще боядисвам брадата си в синьо
ще обличам новите дрехи на царя
ще скривам името си като Румпълщилтскин
ще съм риба която мечтае да стане човек
ще съм човек който мечтае да стане дърво
ще се вкоренявам надълбоко в себе си
ще се задълбавам в телесното
ще плувам в еротика в готика в романс в транс ще потъвам
ще преодолявам кръговете на годините
ще свивам гнезда ще дълбая хралупи
ще излитат птици от короната ми
кондори корморани свраки гарги гарвани и врани
кукувици кукумявки кълвачи и колибри
сокол орел и ястреб ще излитат
ще излитат делфини слонове и носорози
ще се разтягат безкрайни монолози
ще се протягат безбройните ми клони
накрая сам ще отсека стеблото си
ще останат корените ми
ще останат кръв кости кожа коса и кора
ще окапат всички листа клети клетки и гениални гени
виртуални вируси ще плъзнат
ще се превърна в хартия
ще вляза в хиляди чужди глави
ще се препарирам на празния лист
завинаги
защото почеркът дълбае белег че си бил

не искам да живея вечно
в този невъзможен град
където посоките са извратени
където неистово въртят годините
и където всичко е непоправимо
с обърнати надолу стълби
и наобратно построени пирамиди
със стъпала които никъде не водят
и с улици които се обръщат в кръг
с дворове в които не може да се влезе
и с коридори които свършват в стена
с балкони на които никой никога не е излизал
и със врати иззидани от камък
със завинаги затворени прозорци
и с нищото отворено навътре
не искам да слушам гласовете на вградените
не искам и аз да съм вграден
в този невъзможен лабиринт
на фалшивите прераждания

париж
канали
улици
вода
улуци
дървета
израстват
изпод
сгради
градини
нотр дам
се руши
иззад
гаргойлите
щръкват
клони
цветя
сградите
са острови
острови са
зданията
тротоарите
ги няма
руини
руни
горят
гори
ледена
синя
пустиня
в делириум
окултно
еротично
наркотично
нарцистично

художникът е бременен с портрета ти

аз
космос
небето
тайната
философският
камък
черни
очи
стъклени
ръце
черни
в бездънния
кладенец
младенец
те има
когато те гледа
когато не гледа
те няма
ставаш
потенция
енергия
цяло
част
гео
его
демон
гений
бог
жокер
червен
и черно-бял
в делириум
окултно
еротично
наркотично
нарцистично

художникът е бременен с портрета ти

рисува
омагьосана
гора
цикламените
шапки
зелените
феи
птиците
лилави
андалуското
куче
свещените
сибили
храмове
и жрици
жреци
и жребий
гадаещи
дъски и
зарове
реката на
живота
елизиум
и тартар
часовете
на словото
първичният
ген на
хедонизма
теорията на
хаоса
тъмната
психика на
свръхчовека
дървото
на желанието
голотата
и голгота
сънят когато
си буден
в катарзис
окултно
еротично
наркотично
нарцистично

(той се изкачва нежно по врата ти
изрисува очите ти
наднича зад косите ти
запалва огъня в ноздрите ти
и се изляга в устните ти

защото ти си неговият дом
и тук се влиза само
с изрязани грехове
но не се допускат
оперирани от чувства)

бръснарски
ножчета
режат
очите
мравки
пълзят
от дланите
всичко
е изписано
върху
ръцете
като
паяк
плетете
живота
а после
метемпсихози
и се спускате
с малко джаз
през лабиринта
от вече чуто
вече видяно
вече живяно
в
е д н а у ж а с н а и п р е к р а с н а е с е н
докато

художникът е бременен с портрета ти

без край
∞
безкрай

КАКВОТО Е ПИСАНО (ДА) НАПИША

на сцената излиза маг вълшебник
фокусник и шарлатан
истински талант
нарежда
чаши
монети
ножове
и пръчки
пред тълпата от улични глупи зяпачи
започва играта:
на всеки каквото е писано писано
(да) напиша

МЕД МЛЯКО И МИСТЕРИЯ

безсънието
изяжда
граховото зърно на
търпението й
жената лъв разкъсва жертвата си
и се завива с кръгла кожа от змия

POST MORTEM

това не може да е краят
не може да няма смисъл
не може нищо да няма
годо да го духа
абсурдът не е вече на мода
но всички оставаме
в очакване

КОРОНАЦИЯ

невидимото ми неведомо влияние
ще подписва със синя кръв
едикти заповеди манифести
за клади гилотини и бесилки
за изкореняване на злото
за 7 нови смъртни гряха
за кръстоносен поход на децата
и за поети които няма да навършат христовата възраст
когато положат короната ми на главата главата

FUCK THE APPLE

грях е раят
земята ще бъде
рай е грехът

КАМЕН БРЯГ

едното не може без другото
това лято кой би предположил
влюбих се в камък широко затворих очи но
не е достатъчно да свалиш всички дрехи
не е достатъчно да свалиш всички маски
и всички тела да свалиш не е достатъчно
защото идва зима и поезията се изчерпва
до следващото лято когато когато когато

ДЕЙВИД ЛИНЧ

в ритъма от музика на сферите
и уловил голямата риба в мрежите на съня
ти се връщаш от
INLAND EMPIRE
през мълхоланд драйв
и по изгубената магистрала
назад към ембриона на страха
за да разтвориш главата си
и да родиш
пътя

Обезглавен е поетът
шептят тайните говори
треперят гадаещите дъски
трептят ръцете на дърводелците
иконите не спят
хриптят иконите
природата пищи
пищи картината на мунк
прелива празнина
от обърнатата бездна
валят въпросителни
сриват се теории
умира живият плет
избуяват бурени
иконите не спят
плачат иконите
плачат дърворезбите
плачат лютиерите
плачат цигулките
плачат циклопите
плачат едноочка двуочка и триочка
плачат всички стъкла и прозорци
плачат всички със шрапнели в лицата
смеят се гео дали и ти
и палачите плачат
Обезглавен е поетът

сапунът няма да измие страха и вината
сапунът няма да измие
сапунът няма да измие страха и вината и очите
няма няма няма не

Обезглавен е поетът
в тялото пълзи змия
бавно
плавно
нежно
се плъзга
хлъзгава
лигава
през стомаха
през корема
покрай дробовете

нагоре
нагоре
нагоре
нагоре
нагоре
нагоре

през ребрата
около сърцето
през гърлото
в устата
в главата
и зад очите

разцъфват главите на хидрата препуска конникът без глава

преди да ме обезглавите сюрреализирам себе си поднасям ви главата си в поднос гарнирана със синя кръв и мед и масло фрагментирана в порцеланови чинии мозъка на млечен крем очите в изящни чаши приборите от сребро дано не ви приседне преглътнете и влезте в главата

и не излизайте от рамките спазвайте благоприличие и пазете от деца защото това са приказки за тежка нощ без глави и без заглавия не си играйте с езика езикът не е за игра

Обезглавен

короната от тръни се въргаля в сянката в прахта в персоната в пепелта коронован е царят на глупците гол в маскарада свирачът води парада

поетът ще води шестото шествие
виси небето
Обезглавен
e светът
Обезглавен

всички пътища водят
в неделя обут с един ботуш
отпътувам с лъжица и с вилица
завързан с веригите за бавно хранене
рим е 7 хълма паста в чиния
канелони
талятели
равиоли
пенне
фетучини
лазаня
ригатони
7 хълма паста
опръскани със синьо сирене и кръв
с фонтани болонезе
с акведукти песто
със зехтинени реки
с моцарелени площади
с пармезанени сгради
със статуи от чесън
с древен форум от прошуто
с аспержени колони
с доматен колизеум
с испански стъпала от шунка
с маслинени куполи
на катедрали от бекон
рукола рикота и рагу
с ватикана халюциногенна отровна радиоактивна
гъба в центъра на рим
макаронени пипала пълзят из улиците на града
аз обхождам площадите колоните и сградите
свети петър храмът на минерва сенатът форумът и пантеонът
и набождам всички кардинали като каперси на върха на вилицата си
после хрускам шумно цялото християнско воинство
дъвча епископи отци папеси папи антихристи
и с пълни със спагети уста на истината
шепна
това е философия на храненето
пийте вино пишете библии и
като няма хляб и зрелища яжте рим

не очите са важни а тялото
оловнотежко закотвено
насред буря в бутилка
размеква се
разтича се
разпада се
после се събира
като кал като глина
се смесва омесва
размива
затрива
изтрива
в другото тяло

когато Тя спи
когато вретената горят

и двете тела са едно
те се поемат един друг
и се сливат и се търсят един друг
в себе си и в другия
забравят се и се преоткриват
загубват се в теорията
какво трябва да бъде
вътре докато избягат от плътта си
докато разкрият гениалните си гени
докато разголят безсрамно клетките си и ги разпратят във всичките непознати посоки на нищото
докато удавят себе си и другите в жаждата в надеждата си
докато спрат да мислят с тела
докато започнат да говорят с очи

и твоите очи са вече мои очи
и моите очи са вече твои очи

дотогава те ще репетират заедно смъртта
ще се заключват в кулата
ще репетират тялото което желаят
ще репетират тялото от което се боят
ще се въртят и ще се връщат по витото стълбище
ще скъсват с вече изпреденото
ще мастурбират ще оргазмират
ще омърсяват бездетната материя

Царят и Царицата
до тринайсетото отместване на часовниковата стрелка преди завършения кръг

после ще прободат пробудата
и ще потънат наново в реалността
и там ще искат да се удавят един друг
и да се удавят един в друг
но там всичко е невъзможно
а когато свършат – целувката на Воайора –
и отново очите са влажни
а тялото – презаредено

когато Тя бди
когато вретената се въртят

пейката е празна паркът е пуст наоколо е тъмно
една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката
тя се събужда и спомня книгата книгата книгата върху пейката и излиза
ще се изгубите в книгата
книгата я чака черна и разтворена тя я вдига
———————————— писък ———————————-
къде е стаята е без прозорци без врати къде е в света вън от него светът е вътре в нея тя е светът
по стените висят картини от нейното минало от нейното бъдеще от неизживяните животи от неизбрoимите възможности от другите животи за които тя не знае небето е сиво и ниско земята е мъртва изгнила продънена дъсчена стените варосани се стесняват и я притискат
лумват пурпурни пламъци в нея около й изпепеляват света няма вода въздухът бавно й свършва
стените се разтапят таванът хвръква подът се рони на пепел и тя изпада от света полита
надолу
надолу
надолу
черната ръка изскача от мрака улавя я в полет и хлопва кориците й

звукът на усмивката
да очиства миналото от лицето
звукът на усмивката
да отсича извратените израстъци на болката
да разпуква замръзналия мрамор на измрели скулптури
звукът на усмивката
да е разтопена захар върху остатъците от съня ти
да е удоволствието от сладостта на текналите лиги
да е стрясъка от писъците на разгонени будилници
звукът на усмивката
да е вибрация без език и без реч
да е пътуване без път и без плът
да е бои разлени лилави и зелени
да е невъзможност за изпадане в мрак

кой се страхува от звукът на усмивката?